7 лв.,
специална цена, като комплимент към публиката и НОЩ НА ТЕАТРИТЕ
ПАРИЖКАТА СВ. БОГОРОДИЦА
от Виктор Юго
СПЕКТАКЪЛ НА ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА
постановка, сценична версия и музикална картина: Лилия Абаджиева
драматизация: Димитър Стоянович
сценография и костюми: Васил Абаджиев
действащи лица и изпълнители:
Клод Фроло, архидякон в „ Парижката Света Богородица“ - Пламен Манасиев
Квазимодо, звънар в „Парижката Света Богородица“, подхвърлено дете, осиновен от Клод Фроло - Калин Врачански
Пиер Гренгоар, поет, борец за свобода - Юлиян Малинов
Феб дьо Шатопер, капитан в кралската войска - Мартин Гяуров
Луи дьо Бомон, епископ на Париж - Николай Антонов
Робер д' Естутвил, парижки превo, върховен съдия, наместник на краля - Росен Белов
Жил Льокорню, бонвиван с упадъчен морал и писар в градския съд - Николай Върбанов
Жан, студент пройдоха, брат на Клод Фроло - Юлиян Рачков
Клопен Труйфу, крал на просяците - Михаил Милчев
Гийом Русо,бунтар от свитата на Клопен - Антон Григоров
Матиас Юнгади, крадец от свитата на Клопен - Николай Димитров
Есмералда, циганка, улична танцьорка - Симона Халачева
Шантфльори, уличница - Йорданка Любенова
Фалурдел, сводница - Майя Остоич
Улична тълпа, монаси в „Парижката Света Богородица“, цигани, просяци, крадци от свитата на Клопен Труйфу, палач, градска стража: студенти в Театрален колеж „Любен Гройс“
Действието се развива през 1482 година. Париж, Гревския площад, катедралата „Света богородица“.
“Парижката Света Богородица” (1831) е роман, вдъхновен от духа на романтизма. В него има всичко необходимо за човека – вяра в доброто, възторг от красотата; конфликт, породен от двойнствеността на този свят - между доброто и злото, красивото и грозното; копнеж по щастие; възхищение от силата и дързостта на стихията на чувствата; надмощие на чувствата над разума. Епохата на романтизма поставя чувствата над разума, бунтува се срещу установените модели на мислене и поведение и създава ирационален свят , в който е възможно проявлението на свободата на човешкия дух.
В завещанието си на 31 август 1881 година Юго пише:
1.Бог съществува като абсолютно независим създател и повелител на Вселената.
2.Животът има смисъл, когато човек обича, труди се и крачи напред.
3.Душата е безсмъртна.
4.Любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота.
5.Мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта.
"Спектакълът, който ще видите и ще съпреживеете с нас тази вечер е животът на духа,
преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание.
Дали във времето, в което живеем разумът безвъзвратно е надмогнал чувствата..."
Лилия Абаджиева
