от 12 до 18 лв.
постановка: Лилия Абаджиева
сценография и костюми: Васил Абаджиев
в ролите: Владимир Пенев, Албена Михова, Антоний Аргиров, Евгени Будинов, Александър Кадиев, Луиза Григорова, Весела Бабинова, Иван Петрушинов, Владимир Димитров, Любомир Ковачев
/Пенка Момчилова, БТА/
Красива музикална кутия е "Скъперникът" от Молиер на Лилия Абаджиева.
Актьорите танцуват като изящни фигурки от музикална кутия, понякога застиват в живи картини /все едно принцесата от приказката си е убола пръста и е заспала стогодишен сън, а заедно с нея и целият кралски двор/. Живите картини - с моменти от представлението, разделени с пълен мрак, са и "тур за овации" преди поклона.
Публиката се забавлява с виртуозните изпълнения на актьорите и находчивите хрумвания на режисьорката в епизодите с пантомима, "нямо кино", "марионетен театър", комедия дел арте...
Васил Абаджиев е художник на красивите костюми и изчистения стилен декор - полукръг от врати с матирани стъкла, които се оцветяват различно в хода на действието.
На принципа "Смеейки се, да казваш истината" Лилия Абаджиева свързва класическия текст и преди всичко главния герой - алчния и тираничен Арпагон, с нравите в днешното забързано, свърхпрагматично, консуматорско общество.
---
От сп. ПРОГРАМАТА: В постановката Скъперникът и комедията, и страстта са налице. От сцената блика невероятна и заразяваща енергия – актьорите не се спират нито за секунда, забъркват се в комични и трагични каши, борят се един с друг и със себе си (словесно и физически) и не ни дават миг спокойствие. Лилия Абаджиева ни представя една всепоглъщаща страст – страст да контролираш, да притежаваш, да трупаш (изключително актуален проблем и днес, има-няма 400 години след първото представление на пиесата) и последиците от тази болест върху човека и неговото обкръжение.
От играта на героите лъха голяма доза невротичност, която силно акцентира обсесията на Арпагон по парите и събирането им. Движенията им са нервни, резки, енергични, хаотични, абсурдни и повтарящи се, напомняйки на зрителя, че подобна вманиаченост рано или късно води до лудост.
Владимир Пенев обрисува изключително убедително ролята на Арпагон – непоправим скъперник и тираничен баща. Тиковете, жестовете, израженията и цялата нервна игра на Пенев, пресъздават един герой на ръба на лудостта, напълно запленен по богатството си и ужасен да не го ограбят, желаещ да контролира всичко и всички. Децата му Елиз (отличен дебют на Весела Бабинова с трупата на Зад канала) и Клеант (талантливият Александър Кадиев) са по-скоро бреме и потенциални крадци (както и всеки, стъпил в къщата му). Арпагон иска да ги ожени изгодно (и нищо чудно!) – Елиз е обещана на застаряващ мъж, който ще я вземе без зестра, а Клеант – на заможна вдовица. Но и двамата са ужасени от намеренията на баща си, защото вече са влюбени. След множество перипетии и разкрития, всичко завършва щастливо, особено за Арпагон, който си връща откраднатото богатство.
Тук идва и тъжната истина – героят се радва не на щастието на децата си, а на натрупаните вещи и пари, които са смисълът на живота му.
