10 лв.
билети на място и чрез резервация на телефон 0898 303 987
"Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" от Пол Зиндел
превод: Аспарух Дончев
режисьор: Марий Росен
сценограф: Петя Боюкова Продуцент: Център за неформално образование и културна дейност - АЛОС
асистент сценограф: Мирела Терзийска
композитор: Константин Тимошенко
интерактивна инсталация: Албена Баева
в ролите: Анa Вълчанова, Ива Вълкова, Петя Денева, Нели Монеджикова, Искрен Петков и София Бобчева (глас)
Продуцент: Център за неформално образование и културна дейност - АЛОС
Място: ОКИ „Средец“, бившата пицария „Мис Каприз“
Адрес: ул. Кракра 2А
"Написах „Невените” когато бях на двадесет и пет. Една сутрин се събудих и открих ръкописа до пишещата машина. Предполагам, би могло да се каже, че пиесата е автобиографична, защото всеки път когато я поставят аз се смея и плача повече от всеки друг в публиката.
Смея се, понеже винаги ми напомня за очарователно-неистовите планове на майка ми за бързо забогатяване, по-голямата част, от които не биха могли да се появят в пиесата: като например когато реши да натрупа състояние развъждайки кучета, но накрая се озова с двадесет и шест колита, понеже никой не дойде да си купи; или количката й за хот дог на едно малко летище; или пък услугата „подарък по телефона”. Спомням си нескончаеми серии от нелепи идеи – гардеробиерка, пристанищен работник, нелицензиран брокер на недвижими имоти.
Докато сълзите ми са заради времето няколко години след това, когато се върнах в къщата на майка ми и знаех, че й остават само няколко месеца живот; тя не си даваше сметка, че умира. Отдавна вече бяхме сключили примирието родител-син, което самата природа е определила, че не може да се случи преди да отминат тинейджърските години. През това време, точно преди тя да умре, имахме щастието да общуваме като приятели. В определени дни когато се чувстваше силна, молеше за разходка с кола. Обожаваше бадемов сладолед, скариди в сос от омар, и разцъфнали цветя. При едно от нашите пътувания попаднахме на малка горичка обитавана от семейство фазани с под покрит от момини сълзи и покрив образуван от глицинии. Винаги говорехме за миналото – за баща й, неговата каруца, с която е продавал зеленчуци в стар Стейпълтън, за някакъв човек, който е наел стая в къщата му за да складира хиляди коледни играчки. Винаги имах усещането за нещо необикновено, нещо адски смешно, нещо тъжно. По свой собствен начин тя ми разказваше за тайните си мечти и страхове – повечето от които по някакъв начин бях усетил и впоследствие открих описани в този ръкопис..." Пол Зиндел
Представлението е осъществено с подкрепата на Министерство на културата
Благодарим на: “О-о! Алтернативни пространства за съвременна култура в града” - Една инициатива на сценографа и художник Калина Терзиева и Агенцията за недвижими имоти “Явлена”
снимки: Мирела Терзийска, Петя Боюкова и Петя Денева
