За Деян Донков е трудно да се даде еднозначно определение. Той е стихия-та, емоция-та, сила-та, които връхлитат заедно и поотделно (на) сцената и те държат здраво до най-последния последен миг. А публиката, веднъж „докоснала” се до него, след края на всяко представление има нужда поне от още няколко минути (с) Дон Жуан, Лопахин, Сирано, МакМърфи, Дракула …
Факт е, че никой не може да остане равнодушен, когато на сцената е Деян Донков! А за нас е чест, че той стана посланик на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ 2014.
… през комина, защото свързвам театъра с коминочистач, късмет и щастие … и със сажди и много лудории. С всичко това заедно и поотделно.
2. Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
Пътят до театъра … да, дълъг беше и все още е … В театъра винаги се започва от нула. Дори и сега с натрупания през годините опит пак е така. Случиха ми се много представления, част от които все още се играят на театралната сцена. През цялото време аз съм като в „не-прекъсната” репетиция и не спирам да вървя по п-ъ-т-я, да се стремя, да (се) пре-откривам и осъзнавам (в) театъра. А препятствията и трудностите – те са неизбежни, но вече са по-сладки! В началото бяха паника, после се трансформираха в тревога, сега са сладка болка.
3. Какво е за теб театърът?
Свобода и щастие … всъщност: ЛЮБОВ, СВОБОДА И ЩАСТИЕ.
4. През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Да, разбира се 
През годините усещането ми за театър ставаше все по-нощно и (се) намерих (с) НОЩ НА ТЕАТРИТЕ .
Всъщност Т-Е-А-Т-Ъ-Р-Ъ-Т е много страшно нещо, по-страшно от най-тъмното място, защото ние буквално сме си „продали душите на дявола” - с ролите си влизаме в душите на други хора, съживяваме ги. А това е доста опасно, поне аз така го усещам. След представление оставаш с празна душа, защото си я раздал и споделил с публиката. И трябва много силна воля, за да успееш да се „събереш” отново със себе си и да преминеш към следващото театрално предизвикателство.
5. Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Най-първото ми появяване пред публика беше в НАТФИЗ, играехме откъси от „Смърт” на Уди Алън. Аз играех евреин. Усещането беше едновременно за смърт и за раждане. Изпитвах страх до смърт, но след това след аплодисментите на публиката за миг почувствах безсмъртие, защото публиката ме разбра и се докоснахме. Беше невероятно. Тогава бях едва на 20.
6. Каква магия се крие в театъра?
Има много тайни и магии в театъра и всеки по свой начин си ги раз-чита и стига до тях, много е деликатно и интимно. За мен лично М-А-Г-И-Я-Т-А е в раждането и умирането. Нещо (ролята, персонажът) се ражда на сцената, живее и след края на представлението умира, за да се роди отново и да е тук и сега, там и някога. Като вълшебство, което споделяш с публиката и ако си се справил добре, тя го отнася със себе си. И така до следващия път, следващото раждане, въз-раждане, пре-раждане.
7. Броил ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
Не съм ги броил и не искам да ги броя!
8. Как „се намираш” с ролите, които играеш в театъра? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
Все още не съм правил нещо сам, за себе си, за да избирам сам! Много е приятно, когато режисьорите съгласуват с мен ролите, които ми поверяват, говорим си и ги обсъждаме. Създаваме ги заедно и ги моделираме според нашите усещания!
9. Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Вече все по-малко се страхувам. Иначе най-страшен е страхът от първото появяване пред публика с нова роля, когато трябва да поднесеш „букета с емоции” и своите изненади.
10. Кое е най-голямото и най-свято „НЕЩО” за теб в театъра?
Бог и Вселената.
11. Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
Да. Често попадам на кръст-о-път и е много важно да слушаш сърцето си и да „прокараш” мисълта през сърцето си – тогава няма как да сбъркаш и да се объркаш.
12. ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
Промениха ме! Мен театърът ме промени към добро, към мъдрост и познание. Намерих с-м-и-с-ъ-л-а и ще и-г-р-а-я докато съм жив!
13. Защо стана посланик на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ?
Защото бих станал посланик и на ДЕН-о-НОЩ на театрите, а НОЩ НА ТЕАТРИТЕ стана ден-о-нощ още с първото си появяване и ме спечели с о-дух-о-твореността и емоционалността си J Всъщност станах посланик, защото инициативата е смислена, обединяваща и благородна.
14. Къде ще си в НОЩ-та на ТЕАТРИТЕ?
На театър, разбира се. Ще бъда навсякъде, където мога да присъствам!
