Всичко започва преди малко повече от три десетилетия … тогава за първи път Максим Ешкенази „се среща” с класическата музика. Л-Ю-Б-О-В-Т-А, която се ражда тогава, е още по-голяма днес, толкова голяма, че прескача времето-и-пространството и се трансформира във ФОРТИСИМО (Фест, Фамилия, В клас).
Макс излъчва едновременно силна воля, непоколебима вяра и неподправен с-м-и-с-ъ-л. Толкова бързо „стопява ледовете”, че само за няколко минути стотици деца в препълнена зала вече се чувстват като у дома си и започват да говорят на ТИ с класическата музика. Може би затова никога няма празни места в зала „България”, когато в програмата има „приказка” от Фортисимо Фамилия.
1. Как „влезе” класическата музика в живота ти: през главния вход, през задната врата, през прозореца или през комина
?
През всички възможни места: главния вход ми го показаха родителите ми, когато бях на 5 години. Тогава започнах да свиря. После музиката мина отвсякъде – през задната врата, прозореца и дори през комина, за да п-р-е-в-з-е-м-е трайно сърцето ми. Когато чух първа симфония на Брамс направо се „побърках”. Много хора ми помогнаха, за да имам възможност да се развивам ида вървя напред. Макар че в музиката има както много щастие, така и много нещастие. Прозорецът го свързвам с пълните зали с деца и енергията, която излъчват.
2. Дълъг ли беше пътят до там? Имаше ли препятствия и трудности?
Непрекъснато има трудности и премеждия - външните лесно се преодоляват, но вътрешните са по-драматични и ужасяващо трудни.
3. През годините променяше ли се усещането ти за музиката и за това, с което се занимаваш? Как?
Ежеминутно се променя това усещане. Случвало ми се е да хвърля партитурата с мисълта за безпомощност и само след секунди да я взема с най-чиста обич. И това понякога е за части от минутата. Много силни емоции предизвиква музиката, доста крайни (от силна любов до силна „омраза”).
4. Спомняш ли си емоцията от първото участие пред публика?
Много ясно си спомням как ми трепереха коленете, беше преди 32 години. Един малък човек с цигулка осминка, не по-голяма от един i-pad. Публиката ръкопляскаше бурно и ме очакваше на сцената в музикалното училище. А усещането не мога да го опиша с думи, то беше състояние „треперещи колене”.
5. Имаш ли „музикални страхове” и как ги преодоляваш?
Най-страшният ми страх е загубата на любов и интерес към музиката. Доста е страшничко!
6. Кое е най-голямото и най-свято „НЕЩО” за теб в музиката?
БАХ ...
7. Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
Да, дори съм м-н-о-г-о-пътен и често съм объркан. Но съм се научил да живея в абсолютен комфорт с О-Б-Ъ-Р-К-В-А-Н-Е-Т-О си. Колкото повече години минават, толкова по-голямо става объркването. Преди време нещата бяха простички – или черни, или бели. Сега са м-н-о-г-о-цветни, заради мъдростта и опита, които се натрупват в мен от това, през-и-чрез което минавам (в) земния си ПЪТ. Затова често излизам от едно объркване и веднага влизам в друго.
8. ПЪТ-ешествията ти в музиката промениха ли те? Как?
Промениха ме за много хубави неща. ПЪТ-ят и ШЕСТ-вието във времето и пространството със сигурност трансформират мирогледа, помагат да опознаеш различни култури и светове, дори вибрациите на звука … Аз съм ПЪТ-е-ШЕСТ-веник и в музиката, и в живота.
9. Ходиш ли на театър?
О-Б-О-Ж-А-В-А-М ТЕАТЪРА! И ходя винаги, когато мога и имам време. Скоро гледах едно камерно представление с трима актьори и петима зрители в един малък театър в Лос Анжелис. Беше велико и интимно, защото нямаше граница и публиката участваше и случваше театъра заедно с актьорите.
10. Театър в Америка или театър в България?
Театър и в България, и в Америка. Театърът си е театър независимо от географската ширина. Той е все-ленски.
В Лос Анжелис например има улици с по 20-на малки театри, където се работи активно. Разбира се има и големи театри. Те си „живеят” заедно и създават качествена продукция.
Във Фортисимо Фамилия работим с много български актьори, които са невероятни професионалисти и по нищо не отстъпват на американските си колеги.
11. Защо стана посланик на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ?
Изкуството има нужда посланията му да стигнат до повече хора. Това може да стане, когато всички, които се занимаваме с изкуство, се подкрепяме и си помагаме. Освен това още като дете майка ми казваше, че съм голям актьор. Аз самият съм учил актьорско майсторство в Лос Анжелис и театралното изкуство винаги ме е вълнувало със своята непосредственост и откритост. НОЩ НА ТЕАТРИТЕ о-т-в-а-р-я точно онези „скрити” смисли на театъра и ги споделя с хората. Тази година и Фортисимо Фамилия ще е част от тази инициатива и ще „празнува” театралното изкуство заедно и едновременно с още 10 европейски страни.
12. Къде ще си в НОЩ-та на ТЕАТРИТЕ?
На 15-ти ноември имам репетиция в Лос Анжелис, но духом ще съм с вас и ще „бродя”из театрите
