?„През прозореца“ – като тих и лек полъх, който постепенно обхвана всичко и не остави нито едно недокоснато кътче
2. Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
Не беше дълъг, беше забавен – времето мина неусетно… Препятствия и трудности? Те са част от пътя – без тях нямаше да е истинско и нямаше да има напредък.
3. Какво е за теб театърът?
Любов, живот, израз… вселена
4. През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Не бих казала, че усещането се е променяло. Магията – като се получи – е винаги магия. Променя се опита, знанията, подхода, хората с които се срещаш и разделяш. Но основните неща не се променят – сърцевината, ценностите, партньорството, общуването…
5. Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Всяко ново представление е първо
6. Каква магия се крие в театъра?
Трудно ми е да обясня в думи… думите не са еднозначни. Ако се изразя езотерично – ще прозвучи налудничаво или отвлечено, ако се изразя конкретно – магията се губи.
Все пак, нека опитам – на импровизация :
Магията на театъра е върховно състояние, постигнато от общност, от личности в духовно общуване, което носи енергия и отключено съдържание, зарежда, променя, вдъхновява… Да се постигне е и трудно и лесно, и много индивидуално…
Питайте ме някой друг път – сигурно ще отговоря нещо съвсем различно 
7. Броила ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
Ооо, не, не съм… вероятно са четири цифрено число.. при това не започваме с 1!
8. Как „се намираш” с ролите, които играеш? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
Ние съществуваме – в паралелни реалности, просто за определено време – живеем заедно. Като тяло и сянка – или ако искате – сияние
9. Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Всеки се сблъсква с „черната дупка“, „хаоса“, неуспешни и успешни опити … докато се прояви резултатът. Всичко е динамика.. сензитивност, общуване, воля…
Как ги преодолявам? Вяра, любов… и много инат
10. Кое е най-голямото и най-свято „НЕЩО” за теб в театъра?
Човекът! Или по-точно – светлината в Човека!
11. Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
Не, не мисля. Отдавна сме избрали този път. Имало е моменти на колебание – проверка на избора… но посоката е повече от ясна. Разбира се понякога пада мъгла и е трудно да се ориентираш.. но това е динамиката, за която говорихме.
12. ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
Обогатиха ни, подсилиха (и продължават да подсилват) ЖАР-та.
Обожавам да пътувам. Когато „се спра“ на едно място за дълго време, неусетно започвам да гледам небето, самолетите. Знам, че звучи детски, но - обичам да гледам облаците, планините отгоре и да се потапям в „белите визиони“.
И още нещо за пътешествията – общуването, общото творчество е съвместно пътешествие. Не случайно работим постоянно в междукултурен екип, често идват нови хора. Това също е ежедневно пътешествие – колкото по-интересни и различни са хората, толкова по-топло и сияйно е „парченцето Жар“, което ще намерим или създадем
13. Защо стана посланик на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ?
Подкрепяме инициативата - такива неща са необходими за България, за българския театър и българската публика. Колкото по-близко сме до истинската идея – толкова по-добре. Искаме също да представим независимите и частни трупи, включително нестандартните форми на театър, които често остават извън вниманието на медиите у нас, но създават голямо богатство и разнообразие в културния живот на страната ни.
14. Къде ще си в НОЩ-та на ТЕАТРИТЕ?
На сцената - или на режисьорския стол Е, както често се случва при нас – в нетрадиционно пространство – на руините при ротондата „Свети Георги“. Новият ни спектакъл с огън и пантомима „Паметта на Огъня“.
