?Имам чувството че винаги си е бил там Майка ми беше детска учителка, но много обичаше театъра – непрекъснато разиграваше пиеси, правеше кукли, измисляше сценарии. Любовта й се предаде и на мен и много скоро аз също станах част от всичко това. После вече в началното училище спечелих някакъв конкурс по „художествено слово“ и не след дълго се превърнах в почти професионален декламатор – участник във всички възможни рецитали, рецитаторски конкурси, сценки….и разбира се в театралния кръжок към двореца на пионерите J В гимназията – кратко затишие (бях се „уморил“ от сценични изяви и почти до завършването си успях да запазя в тайна своето „театрално минало“) J Е накрая бях „разконспириран“ и отново се заредиха сценки и театрализации – и така – докато приключих със средното си образование. Когато ме приеха в университета, си знаех че като отида в София (аз съм от Стара Загора) в свободното си от учене време ще се занимавам с театър. По това време Софийският университет имаше много силна трупа, но аз много исках да си намеря нещо по така…по оригинално. И както се казва „кое си требе – оно си сака“ – още с идването си в столицата попаднах на обява, че студиен пантомимен театър и студио пантомима към Централния младежки дом „Лиляна Димитрова“ набират нови членове. Явих се без колебание – заедно с още около 200 човека!!!! Бяха златни години за българската пантомима и много хора искаха да се посветят на това чудесно изкуство! Това беше през 1981. От тогава не съм спрял. Докато завърша университета (чешка филология) вече бях наясно че безсловесният театър ще бъде моето поприще за цял живот. Когато няколко години по-късно в театралната академия (тогава още ВИТИЗ) се откри първият експериментален клас по пантомима – имах щастието да бъда един от приетите в него. После завърших и режисура. През 1993 с Ели (Елена Пап) създадохме своята компания – ЖАР ТЕАТЪР. Вече 21 години заедно продължаваме да горим в това – в преносния и в прекия смисъл на думата – защото огненият театър се превърна в нашата запазена марка
2. Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
А – аз това май го описах в предишния отговор Той - пътят продължава да се вие пред мен и да ми поднася изненади и предизвикателства. Най-хубавото по него са срещите – с невероятни хора, учители, творци, спектакли. Имал съм щастието да се уча от най-добрите и опитни български мимове – корифеите на това изкуство у нас, както и да се запозная лично с повечето най-големите мимове на 20 век. Пътувал съм много и продължавам да пътувам – това ми дава възможност да гледам много и различни неща както в моята сфера – невербалния и уличен театър, така и в областта на театъра въобще (драматичен, куклен, танцов и т.н.). Работил съм и с някои от най-знаковите български режисьори и актьори – отново повтарям Личности, невероятни хора – Поклон!!!! В нашите продукции участват както колеги от моето поколение, така и много млади актьори. Много е интересно, защото се провокираме взаимно. Имаме и чужденци (от 2009 година работим с международен екип), което още повече обогатява гледните точки. Що се отнася до трудностите и препятствията – да има такива, разбира се, но ние предпочитаме да ги виждаме като „предизвикателства“. За сега успяваме да се справим с тях. Мисля че никога няма да спрем да ги търсим – така сме устроени, имаме нужда от тях, за да има тръпка…както обичаме да казваме в нашия театър – „Защо да е лесно, като може да е….купон!“. Всеки наш следващ проект е поредното такова предизвикателство…мисля че не умеем да лежим на стари лаври и да си почиваме в зоната на комфорта
3. Какво е за теб театърът?
Ами май всичко….намърдал се е във всеки аспект на живота ми…обсебил го е….слял се е с него и не съм сигурен че мога да поставя граница….но пък така си ми е добре
4. През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Не мисля. По скоро откривах в него нови и нови неща, които ме палят, които искам да опитам. В момента голямата ми тръпка е театърът на открито и огнения театър. Мисля, че това е сфера, която предлага ужасно много възможности за творчество. Сектор, който в момента е в подем в Европа и Света и който открива много перспективи пред онези, които го практикуват. Работата в тази сфера не само ми дава възможност да приложа всичко, което съм научил до момента, но и непрекъснато ми предлага „задачки“, които изискват да напъна цялата си фантазия и креативност – предлага ми много възможности за лабораторна работа, а това като че ли е най-сладкото за мен. Освен това усещането да си в авангарда (ЖАР ТЕРАТЪР е сред пионерите на огнения театър не само у нас, но и в световен мащаб) е окриляващо….
5. Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Ами не съвсем…хубаво беше…иначе да съм се отказал досега То всяко следващо представление си е все първото. Театърът е живо изкуство – тук и сега, с тези хора…винаги има с какво да те изненада, винаги е като за първи път….това му е и хубавото на театъра – няма рутина…..“Ти спомняш ли си кога за последен път ти се е налагало да направиш нещо за пръв път?“……хубав въпрос нали? В театърът непрекъснато ми се налага да правя нещо за пръв път….
6. Каква магия се крие в театъра?
Ами такава една…. Не се описва с думи – иначе няма да е магия Елате и гледайте представленията – там ще я усетите…. За пантомимата казват че е „поезия на безмълвието“….а пък един руски поет (Маяковски) казва „поэзия – вся – езда в незнакомое“…там някъде в това непознатото – отвъд думите, ежедневието, бита се крие магията…..
7. Броил ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
О не…много са…повече от 30 години….но не са ми достатъчно
8. Как „се намираш” с ролите, които играеш? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
Ами ние сами създаваме сценариите на спектаклите си. Много обичам тази част Изключително интересен процес. И там някъде в него се очертават и ролите, които искам именно аз да изиграя. Не винаги имам възможност – понякога ми се налага да се задоволя с това да помогна на някой от по-младите ми колеги да ги направи, но и това си има своя чар В крайна сметка, като се замисля – май си ги пожелавам….и те ми се случват рано или късно….
9. Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Страхувам се от „травми“. Ние правим „физически“ театър, за нас мимовете се казва че сме „атлети на сърцето“. Една травма може да обърка доста неща. Преодолявам този страх с репетиции и стремеж да поддържам добра форма.
10. Кое е най-голямото и най-свято „НЕЩО” за теб в театъра?
Посланието което носи – и като смисъл и като естетика. Поезията. Светлината. Мотото на нашия театър е „Понеже наоколо е така тъмно – нека помислим за Светлината“ (Николай Рьорих). Искам да правя театър на светлината!!!!
11. Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
Не мисля. Смятам че добре знам какво искам и накъде съм тръгнал. Понякога ми се иска да се придвижвам по-бързо, но…..“Човек предполага, Господ разполага“….
12. ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
Мисля, че театърът прави всички, които му се отдадат по чувствителни, по интуитивни….Не знам дали ме е променил – това би могъл да каже само някой отстрани - човек, който ме познава извън театъра, преди театъра….но при мен май няма такъв период, нито такива хора
13. Защо стана посланик на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ?
Защото тази кауза е смислена и полезна. Защото искам повече хора да усетят магията на театъра, за която ме питахте по горе. Защото театърът си заслужава и ни е много, много нужен, за да оцелеем като човеци…
14. Къде ще си в НОЩ-та на ТЕАТРИТЕ?
На руините зад ротондата „Свети Георги“ в двора между президентството и хотел „Шератън“ – там от 21:00 ще играем най-новия си огнено-пантомимен спектакъл „ПАМЕТТА НА ОГЪНЯ: огнена поема за София“. Това е третата част на огнената ни трилогия за София, инспирирана от древното минало на столицата ни (другите две са създадения през 2012 година спектакъл “IGNIS: Възраждането на София“ – играхме го на първото издание на Нощта на театрите на площад „Света Неделя“ – и последвалия го спектакъл „СЕРДИРИКОН: огнени легенди от древния град“, който създадохме миналата година). Както и предишните два спектакъла и този проект е в подкрепа на кандидатурата на София и ЮЗР за европейска столица на културата‘2019 и е субсидиран по СПК. И аз и колегите ми ще сме много щастливи, ако нашите зрители решат да споделят тази прекрасна нощ с нас Обещаваме – ще бъде горещо и светло
