На сцената той е като стихиите: непредсказуем, в-и-х-р-е-н, “разрушаващ” ограниченията и предразсъдъците. Театралното му приключение започва с „Ромео и Жулиета” на Лили Абаджиева. А „Отело”, „Крал Лир”, „Дон Жуан”, „Идеалният мъж”, „С любовта шега не бива”, „Ревизор”, „Козата или коя е Силвия”, „Арт”, „Спанак с картофи” са малка част от неговите случвания на театралната сцена.
Т-Е-А-Т-Ъ-Р-Ъ-Т за него е ПЪТ, по който все още върви, не си степенува ролите, защото всяка една от тях го осмисля и изгражда.
1. Как „влезе” театърът в живота ти: през главния вход, през задната врата, през
прозореца или през комина 
?
През главния вход с шамари и принуда … 
2. Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
Много дълъг … и все още го вървя този П-Ъ-Т. А не е павиран, да не говорим за асфалт.
3. Какво е за теб театърът?
Освен живеенето, трябва и съществуване. ТЕАТЪРЪТ ми помага да с-ъ-щ-е-с-т-в-у-в-а-м.
4. През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Ако се промени, по-добре веднага да спреш.
5. Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Единствено си спомням нещо след спектакъла. Иначе другото е неописуемо.
6. Каква магия се крие в театъра?
Ако някой я знае, тя няма да е вече магия.
7. Броил ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
Не съм ги броил, но със сигурност са по-малко от необходимото.
8. Как „се намираш” с ролите, които играеш в театъра? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
… М-А-Г-И-Я …
9. Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Имам естествено и всичко се изпарява,когато се появиш на сцената.
10. Кое е най-голямото и най-свято „НЕЩО” за теб в театъра?
Самата СЦЕНА!
11. Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
И кръсто-ПЪТ-ен, и разно-посочен!
12. ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
Полетях.
13. Защо стана посланик на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ?
Въпрос на чест.
14. Къде ще си в НОЩ-та на ТЕАТРИТЕ?
На сцената.
13. Защо стана посланик на НОЩ НА ТЕАТРИТЕ?
Въпрос на чест.
14. Къде ще си в НОЩ-та на ТЕАТРИТЕ?
На сцената.
